измяучила е

Речник на българския език

1. измяучила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измяучила е е производна форма на измяуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измяучила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измяучила е е производна форма на измяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).