измяучил е

Речник на българския език

1. измяучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измяучил е е производна форма на измяуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измяучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измяучил е е производна форма на измяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).