измяучели

Речник на българския език

1. измяучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измяучели е производна форма на измяуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измяучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измяучели е производна форма на измяуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).