измяучило е

Речник на българския език

1. измяучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измяучило е е производна форма на измяуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измяучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измяучило е е производна форма на измяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).