измяучи

Речник на българския език

1. измяучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измяучи е производна форма на измяуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измяучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измяучи е производна форма на измяуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. измяучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измяучи е производна форма на измяуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. измяучи — повелително наклонение, ед. ч.

измяучи е производна форма на измяуча (повелително наклонение, ед. ч.).