измяучила съм

Речник на българския език

1. измяучила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

измяучила съм е производна форма на измяуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. измяучила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

измяучила съм е производна форма на измяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).