издимя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ди-мя	из-ди-мим
2 лице	из-ди-миш	из-ди-ми-те
3 лице	из-ди-ми	из-ди-мят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ди-мих	из-ди-мих-ме
2 лице	из-ди-ми	из-ди-мих-те
3 лице	из-ди-ми	из-ди-ми-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ди-мях	из-ди-мях-ме
2 лице	из-ди-ме-ше	из-ди-мях-те
3 лице	из-ди-ме-ше	из-ди-мя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	издимил съм	издимила съм	издимило съм	издимили сме
2 лице	издимил си	издимила си	издимило си	издимили сте
3 лице	издимил е	издимила е	издимило е	издимили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях издимил	бях издимила	бях издимило	бяхме издимили
2 лице	беше издимил	беше издимила	беше издимило	бяхте издимили
3 лице	беше издимил	беше издимила	беше издимило	бяха издимили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще издимя	ще издимим
2 лице	ще издимиш	ще издимите
3 лице	ще издими	ще издимят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм издимил	ще съм издимила	ще съм издимило	ще сме издимили
2 лице	ще си издимил	ще си издимила	ще си издимило	ще сте издимили
3 лице	ще е издимил	ще е издимила	ще е издимило	ще са издимили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да издимя	щяхме да издимим
2 лице	щеше да издимиш	щяхте да издимите
3 лице	щеше да издими	щяха да издимят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм издимил	щях да съм издимила	щях да съм издимило	щяхме да сме издимили
2 лице	щеше да си издимил	щеше да си издимила	щеше да си издимило	щяхте да сте издимили
3 лице	щеше да е издимил	щеше да е издимила	щеше да е издимило	щяха да са издимили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	издимял съм	издимяла съм	издимяло съм	издимели сме
2 лице	издимял си	издимяла си	издимяло си	издимели сте
3 лице	из-ди-мял издимял е	из-ди-мя-ла издимяла е	из-ди-мя-ло издимяло е	из-ди-ме-ли издимели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	издимил съм	издимила съм	издимило съм	издимили сме
2 лице	издимил си	издимила си	издимило си	издимили сте
3 лице	из-ди-мил издимил е	из-ди-ми-ла издимила е	из-ди-ми-ло издимило е	из-ди-ми-ли издимили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм издимил	била съм издимила	било съм издимило	били сме издимили
2 лице	бил си издимил	била си издимила	било си издимило	били сте издимили
3 лице	бил издимил бил е издимил	била издимила била е издимила	било издимило било е издимило	били издимили били са издимили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да издимя	щяла съм да издимя	щяло съм да издимя	щели сме да издимим
2 лице	щял си да издимиш	щяла си да издимиш	щяло си да издимиш	щели сте да издимите
3 лице	щял да издими щял е да издими	щяла да издими щяла е да издими	щяло да издими щяло е да издими	щели да издимят щели са да издимят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм издимил	щяла съм да съм издимила	щяло съм да съм издимило	щели сме да сме издимили
2 лице	щял си да си издимил	щяла си да си издимила	щяло си да си издимило	щели сте да сте издимили
3 лице	щял да е издимил щял е да е издимил	щяла да е издимила щяла е да е издимила	щяло да е издимило щяло е да е издимило	щели да са издимили щели са да са издимили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих издимил	бих издимила	бих издимило	бихме издимили
2 лице	би издимил	би издимила	би издимило	бихте издимили
3 лице	би издимил	би издимила	би издимило	биха издимили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-ди-ми	из-ди-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-ди-мил
		непълен член	из-ди-ми-лия
		пълен член	из-ди-ми-ли-ят
	женски род		из-ди-ми-ла
		членувано	из-ди-ми-ла-та
	среден род		из-ди-ми-ло
		членувано	из-ди-ми-ло-то
множествено число			из-ди-ми-ли
		членувано	из-ди-ми-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-ди-мял
	женски род	из-ди-мя-ла
	среден род	из-ди-мя-ло
множествено число		из-ди-ме-ли