издимил е

Речник на българския език

1. издимил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издимил е е производна форма на издимя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издимил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издимил е е производна форма на издимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).