издимил съм

Речник на българския език

1. издимил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издимил съм е производна форма на издимя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. издимил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издимил съм е производна форма на издимя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).