издимило е

Речник на българския език

1. издимило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издимило е е производна форма на издимя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издимило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издимило е е производна форма на издимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).