издимила

Речник на българския език

1. издимила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издимила е производна форма на издимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издимила — мин. деят. св. прич. ж. р.

издимила е производна форма на издимя (мин. деят. св. прич. ж. р.).