издими

Речник на българския език

1. издими — сег. вр., 3 л., ед. ч.

издими е производна форма на издимя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. издими — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

издими е производна форма на издимя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. издими — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

издими е производна форма на издимя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. издими — повелително наклонение, ед. ч.

издими е производна форма на издимя (повелително наклонение, ед. ч.).