издимил

Речник на българския език

1. издимил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издимил е производна форма на издимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издимил — мин. деят. св. прич. м. р.

издимил е производна форма на издимя (мин. деят. св. прич. м. р.).