извървя

Речник на българския език

1. извървя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

извървѝш, мин. св. извървя̀х, мин. прич. извървя̀л, св.вж. извървявам.

Грешни изписвания (4)

  • изварвйа
  • изварвйъ
  • извървйа
  • извървйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вър-вя из-вър-вим
2 лице из-вър-виш из-вър-ви-те
3 лице из-вър-ви из-вър-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вър-вих из-вър-вих-ме
2 лице из-вър-ви из-вър-вих-те
3 лице из-вър-ви из-вър-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-вър-вех из-вър-вех-ме
2 лице из-вър-ве-ше из-вър-вех-те
3 лице из-вър-ве-ше из-вър-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извървил съм извървила съм извървило съм извървили сме
2 лице извървил си извървила си извървило си извървили сте
3 лице извървил е извървила е извървило е извървили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извървил бях извървила бях извървило бяхме извървили
2 лице беше извървил беше извървила беше извървило бяхте извървили
3 лице беше извървил беше извървила беше извървило бяха извървили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извървя ще извървим
2 лице ще извървиш ще извървите
3 лице ще извърви ще извървят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извървил ще съм извървила ще съм извървило ще сме извървили
2 лице ще си извървил ще си извървила ще си извървило ще сте извървили
3 лице ще е извървил ще е извървила ще е извървило ще са извървили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извървя щяхме да извървим
2 лице щеше да извървиш щяхте да извървите
3 лице щеше да извърви щяха да извървят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извървил щях да съм извървила щях да съм извървило щяхме да сме извървили
2 лице щеше да си извървил щеше да си извървила щеше да си извървило щяхте да сте извървили
3 лице щеше да е извървил щеше да е извървила щеше да е извървило щяха да са извървили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извървел съм извървела съм извървело съм извървели сме
2 лице извървел си извървела си извървело си извървели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извървил съм извървила съм извървило съм извървили сме
2 лице извървил си извървила си извървило си извървили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извървил била съм извървила било съм извървило били сме извървили
2 лице бил си извървил била си извървила било си извървило били сте извървили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извървя щяла съм да извървя щяло съм да извървя щели сме да извървим
2 лице щял си да извървиш щяла си да извървиш щяло си да извървиш щели сте да извървите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извървил щяла съм да съм извървила щяло съм да съм извървило щели сме да сме извървили
2 лице щял си да си извървил щяла си да си извървила щяло си да си извървило щели сте да сте извървили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извървил бих извървила бих извървило бихме извървили
2 лице би извървил би извървила би извървило бихте извървили
3 лице би извървил би извървила би извървило биха извървили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вър-ви из-вър-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-вър-вен
непълен член из-вър-ве-ния
пълен член из-вър-ве-ни-ят
женски род из-вър-ве-на
членувано из-вър-ве-на-та
среден род из-вър-ве-но
членувано из-вър-ве-но-то
множествено число из-вър-ве-ни
членувано из-вър-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-вил
непълен член из-вър-ви-лия
пълен член из-вър-ви-ли-ят
женски род из-вър-ви-ла
членувано из-вър-ви-ла-та
среден род из-вър-ви-ло
членувано из-вър-ви-ло-то
множествено число из-вър-ви-ли
членувано из-вър-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-вел
женски род из-вър-ве-ла
среден род из-вър-ве-ло
множествено число из-вър-ве-ли

2. извървя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 177tt) редактиране

Значение

извървѝш, мин. св. извървя̀х, мин. прич. извървя̀л, св.вж. извървявам.

Грешни изписвания (4)

  • изварвйа
  • изварвйъ
  • извървйа
  • извървйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вър-вя из-вър-вим
2 лице из-вър-виш из-вър-ви-те
3 лице из-вър-ви из-вър-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вър-вях из-вър-вях-ме
2 лице из-вър-вя из-вър-вях-те
3 лице из-вър-вя из-вър-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-вър-вях из-вър-вях-ме
2 лице из-вър-ве-ше из-вър-вях-те
3 лице из-вър-ве-ше из-вър-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извървял съм извървяла съм извървяло съм извървели сме
2 лице извървял си извървяла си извървяло си извървели сте
3 лице извървял е извървяла е извървяло е извървели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извървял бях извървяла бях извървяло бяхме извървели
2 лице беше извървял беше извървяла беше извървяло бяхте извървели
3 лице беше извървял беше извървяла беше извървяло бяха извървели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извървя ще извървим
2 лице ще извървиш ще извървите
3 лице ще извърви ще извървят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извървял ще съм извървяла ще съм извървяло ще сме извървели
2 лице ще си извървял ще си извървяла ще си извървяло ще сте извървели
3 лице ще е извървял ще е извървяла ще е извървяло ще са извървели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извървя щяхме да извървим
2 лице щеше да извървиш щяхте да извървите
3 лице щеше да извърви щяха да извървят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извървял щях да съм извървяла щях да съм извървяло щяхме да сме извървели
2 лице щеше да си извървял щеше да си извървяла щеше да си извървяло щяхте да сте извървели
3 лице щеше да е извървял щеше да е извървяла щеше да е извървяло щяха да са извървели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извървял съм извървяла съм извървяло съм извървели сме
2 лице извървял си извървяла си извървяло си извървели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извървял съм извървяла съм извървяло съм извървели сме
2 лице извървял си извървяла си извървяло си извървели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извървял била съм извървяла било съм извървяло били сме извървели
2 лице бил си извървял била си извървяла било си извървяло били сте извървели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извървя щяла съм да извървя щяло съм да извървя щели сме да извървим
2 лице щял си да извървиш щяла си да извървиш щяло си да извървиш щели сте да извървите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извървял щяла съм да съм извървяла щяло съм да съм извървяло щели сме да сме извървели
2 лице щял си да си извървял щяла си да си извървяла щяло си да си извървяло щели сте да сте извървели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извървял бих извървяла бих извървяло бихме извървели
2 лице би извървял би извървяла би извървяло бихте извървели
3 лице би извървял би извървяла би извървяло биха извървели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вър-ви из-вър-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-вър-вян
непълен член из-вър-вя-ния
пълен член из-вър-вя-ни-ят
женски род из-вър-вя-на
членувано из-вър-вя-на-та
среден род из-вър-вя-но
членувано из-вър-вя-но-то
множествено число из-вър-ве-ни
членувано из-вър-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-вял
непълен член из-вър-ве-лия
пълен член из-вър-ве-ли-ят
женски род из-вър-вя-ла
членувано из-вър-вя-ла-та
среден род из-вър-вя-ло
членувано из-вър-вя-ло-то
множествено число из-вър-ве-ли
членувано из-вър-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-вял
женски род из-вър-вя-ла
среден род из-вър-вя-ло
множествено число из-вър-ве-ли