извървил е

Речник на българския език

1. извървил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извървил е е производна форма на извървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извървил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извървил е е производна форма на извървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).