извървели

Речник на българския език

1. извървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извървели е производна форма на извървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извървели е производна форма на извървя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. извървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извървели е производна форма на извървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. извървели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

извървели е производна форма на извървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

5. извървели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

извървели е производна форма на извървя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

6. извървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извървели е производна форма на извървя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).