извървило

Речник на българския език

1. извървило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извървило е производна форма на извървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извървило — мин. деят. св. прич. ср. р.

извървило е производна форма на извървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).