извървил

Речник на българския език

1. извървил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извървил е производна форма на извървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извървил — мин. деят. св. прич. м. р.

извървил е производна форма на извървя (мин. деят. св. прич. м. р.).