извървявам

Речник на българския език

извървя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

извървя̀ваш, несв. и извървя̀, св. С вървене изминавам определено разстояние. Извървях два километра до там.
извървявам се/извървя се. 1. — За много хора — преминавам, изреждам се да ходя някъде, вървя непрекъснато. Всеки ден оттук се извървява много народ.
2. За много хора — разотивам се, оттичам се.

Грешни изписвания (7)

  • езварвявам
  • езварвявъм
  • езвървявам
  • езвървявъм
  • изварвявам
  • изварвявъм
  • извървявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вър-вя-вам из-вър-вя-ва-ме
2 лице из-вър-вя-ваш из-вър-вя-ва-те
3 лице из-вър-вя-ва из-вър-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вър-вя-вах из-вър-вя-вах-ме
2 лице из-вър-вя-ва из-вър-вя-вах-те
3 лице из-вър-вя-ва из-вър-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-вър-вя-вах из-вър-вя-вах-ме
2 лице из-вър-вя-ва-ше из-вър-вя-вах-те
3 лице из-вър-вя-ва-ше из-вър-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извървявал съм извървявала съм извървявало съм извървявали сме
2 лице извървявал си извървявала си извървявало си извървявали сте
3 лице извървявал е извървявала е извървявало е извървявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извървявал бях извървявала бях извървявало бяхме извървявали
2 лице беше извървявал беше извървявала беше извървявало бяхте извървявали
3 лице беше извървявал беше извървявала беше извървявало бяха извървявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извървявам ще извървяваме
2 лице ще извървяваш ще извървявате
3 лице ще извървява ще извървяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извървявал ще съм извървявала ще съм извървявало ще сме извървявали
2 лице ще си извървявал ще си извървявала ще си извървявало ще сте извървявали
3 лице ще е извървявал ще е извървявала ще е извървявало ще са извървявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извървявам щяхме да извървяваме
2 лице щеше да извървяваш щяхте да извървявате
3 лице щеше да извървява щяха да извървяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извървявал щях да съм извървявала щях да съм извървявало щяхме да сме извървявали
2 лице щеше да си извървявал щеше да си извървявала щеше да си извървявало щяхте да сте извървявали
3 лице щеше да е извървявал щеше да е извървявала щеше да е извървявало щяха да са извървявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извървявал съм извървявала съм извървявало съм извървявали сме
2 лице извървявал си извървявала си извървявало си извървявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извървявал съм извървявала съм извървявало съм извървявали сме
2 лице извървявал си извървявала си извървявало си извървявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извървявал била съм извървявала било съм извървявало били сме извървявали
2 лице бил си извървявал била си извървявала било си извървявало били сте извървявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извървявам щяла съм да извървявам щяло съм да извървявам щели сме да извървяваме
2 лице щял си да извървяваш щяла си да извървяваш щяло си да извървяваш щели сте да извървявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извървявал щяла съм да съм извървявала щяло съм да съм извървявало щели сме да сме извървявали
2 лице щял си да си извървявал щяла си да си извървявала щяло си да си извървявало щели сте да сте извървявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извървявал бих извървявала бих извървявало бихме извървявали
2 лице би извървявал би извървявала би извървявало бихте извървявали
3 лице би извървявал би извървявала би извървявало биха извървявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вър-вя-вай из-вър-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-вър-вя-ван
непълен член из-вър-вя-ва-ния
пълен член из-вър-вя-ва-ни-ят
женски род из-вър-вя-ва-на
членувано из-вър-вя-ва-на-та
среден род из-вър-вя-ва-но
членувано из-вър-вя-ва-но-то
множествено число из-вър-вя-ва-ни
членувано из-вър-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-вя-вал
непълен член из-вър-вя-ва-лия
пълен член из-вър-вя-ва-ли-ят
женски род из-вър-вя-ва-ла
членувано из-вър-вя-ва-ла-та
среден род из-вър-вя-ва-ло
членувано из-вър-вя-ва-ло-то
множествено число из-вър-вя-ва-ли
членувано из-вър-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-вя-вал
женски род из-вър-вя-ва-ла
среден род из-вър-вя-ва-ло
множествено число из-вър-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-вя-ващ
непълен член из-вър-вя-ва-щия
пълен член из-вър-вя-ва-щи-ят
женски род из-вър-вя-ва-ща
членувано из-вър-вя-ва-ща-та
среден род из-вър-вя-ва-що
членувано из-вър-вя-ва-що-то
множествено число из-вър-вя-ва-щи
членувано из-вър-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-вър-вя-вай-ки