изминавам

Речник на българския език

измина̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

измина̀ваш, несв. и измѝна, св.
1. Какво. Минавам определено разстояние. Изминахме пътя от Бургас до Сливен.
2. За период от време — изтичам. Изминаха два часа.
изминавам се/измина се. — За период от време — изтичам. Изминаха се две години.
същ. измина̀ване, ср.

Грешни изписвания (7)

  • езменавам
  • езменавъм
  • езминавам
  • езминавъм
  • изменавам
  • изменавъм
  • изминавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ми-на-вам из-ми-на-ва-ме
2 лице из-ми-на-ваш из-ми-на-ва-те
3 лице из-ми-на-ва из-ми-на-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ми-на-вах из-ми-на-вах-ме
2 лице из-ми-на-ва из-ми-на-вах-те
3 лице из-ми-на-ва из-ми-на-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ми-на-вах из-ми-на-вах-ме
2 лице из-ми-на-ва-ше из-ми-на-вах-те
3 лице из-ми-на-ва-ше из-ми-на-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изминавал съм изминавала съм изминавало съм изминавали сме
2 лице изминавал си изминавала си изминавало си изминавали сте
3 лице изминавал е изминавала е изминавало е изминавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изминавал бях изминавала бях изминавало бяхме изминавали
2 лице беше изминавал беше изминавала беше изминавало бяхте изминавали
3 лице беше изминавал беше изминавала беше изминавало бяха изминавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изминавам ще изминаваме
2 лице ще изминаваш ще изминавате
3 лице ще изминава ще изминават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изминавал ще съм изминавала ще съм изминавало ще сме изминавали
2 лице ще си изминавал ще си изминавала ще си изминавало ще сте изминавали
3 лице ще е изминавал ще е изминавала ще е изминавало ще са изминавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изминавам щяхме да изминаваме
2 лице щеше да изминаваш щяхте да изминавате
3 лице щеше да изминава щяха да изминават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изминавал щях да съм изминавала щях да съм изминавало щяхме да сме изминавали
2 лице щеше да си изминавал щеше да си изминавала щеше да си изминавало щяхте да сте изминавали
3 лице щеше да е изминавал щеше да е изминавала щеше да е изминавало щяха да са изминавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изминавал съм изминавала съм изминавало съм изминавали сме
2 лице изминавал си изминавала си изминавало си изминавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изминавал съм изминавала съм изминавало съм изминавали сме
2 лице изминавал си изминавала си изминавало си изминавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изминавал била съм изминавала било съм изминавало били сме изминавали
2 лице бил си изминавал била си изминавала било си изминавало били сте изминавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изминавам щяла съм да изминавам щяло съм да изминавам щели сме да изминаваме
2 лице щял си да изминаваш щяла си да изминаваш щяло си да изминаваш щели сте да изминавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изминавал щяла съм да съм изминавала щяло съм да съм изминавало щели сме да сме изминавали
2 лице щял си да си изминавал щяла си да си изминавала щяло си да си изминавало щели сте да сте изминавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изминавал бих изминавала бих изминавало бихме изминавали
2 лице би изминавал би изминавала би изминавало бихте изминавали
3 лице би изминавал би изминавала би изминавало биха изминавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ми-на-вай из-ми-на-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ми-на-ван
непълен член из-ми-на-ва-ния
пълен член из-ми-на-ва-ни-ят
женски род из-ми-на-ва-на
членувано из-ми-на-ва-на-та
среден род из-ми-на-ва-но
членувано из-ми-на-ва-но-то
множествено число из-ми-на-ва-ни
членувано из-ми-на-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ми-на-вал
непълен член из-ми-на-ва-лия
пълен член из-ми-на-ва-ли-ят
женски род из-ми-на-ва-ла
членувано из-ми-на-ва-ла-та
среден род из-ми-на-ва-ло
членувано из-ми-на-ва-ло-то
множествено число из-ми-на-ва-ли
членувано из-ми-на-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ми-на-вал
женски род из-ми-на-ва-ла
среден род из-ми-на-ва-ло
множествено число из-ми-на-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ми-на-ващ
непълен член из-ми-на-ва-щия
пълен член из-ми-на-ва-щи-ят
женски род из-ми-на-ва-ща
членувано из-ми-на-ва-ща-та
среден род из-ми-на-ва-що
членувано из-ми-на-ва-що-то
множествено число из-ми-на-ва-щи
членувано из-ми-на-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ми-на-вай-ки