изминаване

Речник на българския език

измина̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • езменаване
  • езменавани
  • езменавъне
  • езменавъни
  • езминаване
  • езминавани
  • езминавъне
  • езминавъни
  • изменаване
  • изменавани
  • изменавъне
  • изменавъни
  • изминавани
  • изминавъне
  • изминавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ми-на-ва-не
членувано из-ми-на-ва-не-то
мн.ч. из-ми-на-ва-ния
членувано из-ми-на-ва-ни-я-та