извървело

Речник на българския език

1. извървело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извървело е производна форма на извървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извървело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извървело е производна форма на извървя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).