заобля

Речник на българския език

1. зао̀бля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

зао̀блиш, мин. св. зао̀блих, мин. прич. зао̀блил, св.вж. заоблям.

Грешни изписвания (3)

  • заоблъ
  • зъоблъ
  • зъобля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-об-ля за-об-лим
2 лице за-об-лиш за-об-ли-те
3 лице за-об-ли за-об-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-об-лих за-об-лих-ме
2 лице за-об-ли за-об-лих-те
3 лице за-об-ли за-об-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-об-лех за-об-лех-ме
2 лице за-об-ле-ше за-об-лех-те
3 лице за-об-ле-ше за-об-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заоблил съм заоблила съм заоблило съм заоблили сме
2 лице заоблил си заоблила си заоблило си заоблили сте
3 лице заоблил е заоблила е заоблило е заоблили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заоблил бях заоблила бях заоблило бяхме заоблили
2 лице беше заоблил беше заоблила беше заоблило бяхте заоблили
3 лице беше заоблил беше заоблила беше заоблило бяха заоблили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заобля ще заоблим
2 лице ще заоблиш ще заоблите
3 лице ще заобли ще заоблят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заоблил ще съм заоблила ще съм заоблило ще сме заоблили
2 лице ще си заоблил ще си заоблила ще си заоблило ще сте заоблили
3 лице ще е заоблил ще е заоблила ще е заоблило ще са заоблили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заобля щяхме да заоблим
2 лице щеше да заоблиш щяхте да заоблите
3 лице щеше да заобли щяха да заоблят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заоблил щях да съм заоблила щях да съм заоблило щяхме да сме заоблили
2 лице щеше да си заоблил щеше да си заоблила щеше да си заоблило щяхте да сте заоблили
3 лице щеше да е заоблил щеше да е заоблила щеше да е заоблило щяха да са заоблили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заоблел съм заоблела съм заоблело съм заоблели сме
2 лице заоблел си заоблела си заоблело си заоблели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заоблил съм заоблила съм заоблило съм заоблили сме
2 лице заоблил си заоблила си заоблило си заоблили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заоблил била съм заоблила било съм заоблило били сме заоблили
2 лице бил си заоблил била си заоблила било си заоблило били сте заоблили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заобля щяла съм да заобля щяло съм да заобля щели сме да заоблим
2 лице щял си да заоблиш щяла си да заоблиш щяло си да заоблиш щели сте да заоблите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заоблил щяла съм да съм заоблила щяло съм да съм заоблило щели сме да сме заоблили
2 лице щял си да си заоблил щяла си да си заоблила щяло си да си заоблило щели сте да сте заоблили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заоблил бих заоблила бих заоблило бихме заоблили
2 лице би заоблил би заоблила би заоблило бихте заоблили
3 лице би заоблил би заоблила би заоблило биха заоблили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-об-ли за-об-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-об-лен
непълен член за-об-ле-ния
пълен член за-об-ле-ни-ят
женски род за-об-ле-на
членувано за-об-ле-на-та
среден род за-об-ле-но
членувано за-об-ле-но-то
множествено число за-об-ле-ни
членувано за-об-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-об-лил
непълен член за-об-ли-лия
пълен член за-об-ли-ли-ят
женски род за-об-ли-ла
членувано за-об-ли-ла-та
среден род за-об-ли-ло
членувано за-об-ли-ло-то
множествено число за-об-ли-ли
членувано за-об-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-об-лел
женски род за-об-ле-ла
среден род за-об-ле-ло
множествено число за-об-ле-ли

2. заобля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

заобля е производна форма на заоблям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. заобля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заобля е производна форма на заоблям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. заобля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заобля е производна форма на заоблям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).