заоблен

Речник на българския език

1. зао̀блен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • заоблин
  • зъоблен
  • зъоблин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-об-лен
непълен член за-об-ле-ния
пълен член за-об-ле-ни-ят
ж. р. за-об-ле-на
членувано за-об-ле-на-та
ср. р. за-об-ле-но
членувано за-об-ле-но-то
мн. ч. за-об-ле-ни
членувано за-об-ле-ни-те

2. заоблен — мин. страд. прич. м. р.

заоблен е производна форма на заобля (мин. страд. прич. м. р.).