объл

Речник на българския език

о̀бъл — прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

о̀бла, о̀бло, мн. о̀бли, прил.
1. Който е без ръбове; валчест, овален. Обло тяло.
2. Закръглен. Обло лице.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • обал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. объл
непълен член об-лия
пълен член об-ли-ят
ж. р. об-ла
членувано об-ла-та
ср. р. об-ло
членувано об-ло-то
мн. ч. об-ли
членувано об-ли-те

Връзки