заоблила

Речник на българския език

1. заоблила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заоблила е производна форма на заобля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заоблила — мин. деят. св. прич. ж. р.

заоблила е производна форма на заобля (мин. деят. св. прич. ж. р.).