заоблило е

Речник на българския език

1. заоблило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заоблило е е производна форма на заобля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заоблило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заоблило е е производна форма на заобля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).