заоблела

Речник на българския език

1. заоблела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заоблела е производна форма на заобля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заоблела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

заоблела е производна форма на заобля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).