заоблил съм

Речник на българския език

1. заоблил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заоблил съм е производна форма на заобля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. заоблил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заоблил съм е производна форма на заобля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).