заоблил си

Речник на българския език

1. заоблил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заоблил си е производна форма на заобля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заоблил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заоблил си е производна форма на заобля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).