жумя

Речник на българския език

жумя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

жумѝш, мин. св. жумя̀х, мин. прич. жумя̀л, несв.
1. Стоя с притворени очи, обикн. поради силна светлина.
2. Стоя със затворени очи. Жумях цял час, не не можах да заспя.
3. Прен. За лампа и под. — издавам слаба светлина.

Грешни изписвания (4)

  • жомйа
  • жомйъ
  • жумйа
  • жумйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице жу-мя жу-мим
2 лице жу-миш жу-ми-те
3 лице жу-ми жу-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице жу-мях жу-мях-ме
2 лице жу-мя жу-мях-те
3 лице жу-мя жу-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице жу-мях жу-мях-ме
2 лице жу-ме-ше жу-мях-те
3 лице жу-ме-ше жу-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице жумял съм жумяла съм жумяло съм жумели сме
2 лице жумял си жумяла си жумяло си жумели сте
3 лице жумял е жумяла е жумяло е жумели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях жумял бях жумяла бях жумяло бяхме жумели
2 лице беше жумял беше жумяла беше жумяло бяхте жумели
3 лице беше жумял беше жумяла беше жумяло бяха жумели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще жумя ще жумим
2 лице ще жумиш ще жумите
3 лице ще жуми ще жумят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм жумял ще съм жумяла ще съм жумяло ще сме жумели
2 лице ще си жумял ще си жумяла ще си жумяло ще сте жумели
3 лице ще е жумял ще е жумяла ще е жумяло ще са жумели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да жумя щяхме да жумим
2 лице щеше да жумиш щяхте да жумите
3 лице щеше да жуми щяха да жумят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм жумял щях да съм жумяла щях да съм жумяло щяхме да сме жумели
2 лице щеше да си жумял щеше да си жумяла щеше да си жумяло щяхте да сте жумели
3 лице щеше да е жумял щеше да е жумяла щеше да е жумяло щяха да са жумели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице жумял съм жумяла съм жумяло съм жумели сме
2 лице жумял си жумяла си жумяло си жумели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице жумял съм жумяла съм жумяло съм жумели сме
2 лице жумял си жумяла си жумяло си жумели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм жумял била съм жумяла било съм жумяло били сме жумели
2 лице бил си жумял била си жумяла било си жумяло били сте жумели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да жумя щяла съм да жумя щяло съм да жумя щели сме да жумим
2 лице щял си да жумиш щяла си да жумиш щяло си да жумиш щели сте да жумите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм жумял щяла съм да съм жумяла щяло съм да съм жумяло щели сме да сме жумели
2 лице щял си да си жумял щяла си да си жумяла щяло си да си жумяло щели сте да сте жумели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих жумял бих жумяла бих жумяло бихме жумели
2 лице би жумял би жумяла би жумяло бихте жумели
3 лице би жумял би жумяла би жумяло биха жумели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
жу-ми жу-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род жу-мял
непълен член жу-ме-лия
пълен член жу-ме-ли-ят
женски род жу-мя-ла
членувано жу-мя-ла-та
среден род жу-мя-ло
членувано жу-мя-ло-то
множествено число жу-ме-ли
членувано жу-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род жу-мял
женски род жу-мя-ла
среден род жу-мя-ло
множествено число жу-ме-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род жу-мящ
непълен член жу-мя-щия
пълен член жу-мя-щи-ят
женски род жу-мя-ща
членувано жу-мя-ща-та
среден род жу-мя-що
членувано жу-мя-що-то
множествено число жу-мя-щи
членувано жу-мя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

жу-мей-ки