щяло съм да жумя

Речник на българския език

1. щяло съм да жумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да жумя е производна форма на жумя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).