щяла съм да жумя

Речник на българския език

1. щяла съм да жумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да жумя е производна форма на жумя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).