жумяхте

Речник на българския език

1. жумяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

жумяхте е производна форма на жумя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. жумяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

жумяхте е производна форма на жумя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).