щял съм да жумя

Речник на българския език

1. щял съм да жумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да жумя е производна форма на жумя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).