жумяло е

Речник на българския език

1. жумяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

жумяло е е производна форма на жумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. жумяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

жумяло е е производна форма на жумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. жумяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

жумяло е е производна форма на жумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).