доизчета

Речник на българския език

доизчета преходен глагол от свършен вид (тип 145tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-из-че-та до-из-че-тем
2 лице до-из-че-теш до-из-че-те-те
3 лице до-из-че-те до-из-че-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-из-че-тох до-из-че-тох-ме
2 лице до-из-че-те до-из-че-тох-те
3 лице до-из-че-те до-из-че-то-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-из-че-тях до-из-че-тях-ме
2 лице до-из-че-те-ше до-из-че-тях-те
3 лице до-из-че-те-ше до-из-че-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доизчел съм доизчела съм доизчело съм доизчели сме
2 лице доизчел си доизчела си доизчело си доизчели сте
3 лице доизчел е доизчела е доизчело е доизчели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях доизчел бях доизчела бях доизчело бяхме доизчели
2 лице беше доизчел беше доизчела беше доизчело бяхте доизчели
3 лице беше доизчел беше доизчела беше доизчело бяха доизчели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще доизчета ще доизчетем
2 лице ще доизчетеш ще доизчетете
3 лице ще доизчете ще доизчетат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм доизчел ще съм доизчела ще съм доизчело ще сме доизчели
2 лице ще си доизчел ще си доизчела ще си доизчело ще сте доизчели
3 лице ще е доизчел ще е доизчела ще е доизчело ще са доизчели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да доизчета щяхме да доизчетем
2 лице щеше да доизчетеш щяхте да доизчетете
3 лице щеше да доизчете щяха да доизчетат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм доизчел щях да съм доизчела щях да съм доизчело щяхме да сме доизчели
2 лице щеше да си доизчел щеше да си доизчела щеше да си доизчело щяхте да сте доизчели
3 лице щеше да е доизчел щеше да е доизчела щеше да е доизчело щяха да са доизчели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доизчетял съм доизчетяла съм доизчетяло съм доизчетели сме
2 лице доизчетял си доизчетяла си доизчетяло си доизчетели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доизчел съм доизчела съм доизчело съм доизчели сме
2 лице доизчел си доизчела си доизчело си доизчели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм доизчел била съм доизчела било съм доизчело били сме доизчели
2 лице бил си доизчел била си доизчела било си доизчело били сте доизчели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да доизчета щяла съм да доизчета щяло съм да доизчета щели сме да доизчетем
2 лице щял си да доизчетеш щяла си да доизчетеш щяло си да доизчетеш щели сте да доизчетете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм доизчел щяла съм да съм доизчела щяло съм да съм доизчело щели сме да сме доизчели
2 лице щял си да си доизчел щяла си да си доизчела щяло си да си доизчело щели сте да сте доизчели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих доизчел бих доизчела бих доизчело бихме доизчели
2 лице би доизчел би доизчела би доизчело бихте доизчели
3 лице би доизчел би доизчела би доизчело биха доизчели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-из-че-ти до-из-че-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род до-из-че-тен
непълен член до-из-че-те-ния
пълен член до-из-че-те-ни-ят
женски род до-из-че-те-на
членувано до-из-че-те-на-та
среден род до-из-че-те-но
членувано до-из-че-те-но-то
множествено число до-из-че-те-ни
членувано до-из-че-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-из-чел
непълен член до-из-че-лия
пълен член до-из-че-ли-ят
женски род до-из-че-ла
членувано до-из-че-ла-та
среден род до-из-че-ло
членувано до-из-че-ло-то
множествено число до-из-че-ли
членувано до-из-че-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-из-че-тял
женски род до-из-че-тя-ла
среден род до-из-че-тя-ло
множествено число до-из-че-те-ли