доизчела е

Речник на българския език

1. доизчела е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизчела е е производна форма на доизчета (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизчела е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизчела е е производна форма на доизчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).