доизчетяло е

Речник на българския език

1. доизчетяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчетяло е е производна форма на доизчета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).