доизчело

Речник на българския език

1. доизчело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчело е производна форма на доизчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизчело — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизчело е производна форма на доизчета (мин. деят. св. прич. ср. р.).