доизчела

Речник на българския език

1. доизчела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизчела е производна форма на доизчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизчела — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизчела е производна форма на доизчета (мин. деят. св. прич. ж. р.).