доизчели

Речник на българския език

1. доизчели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизчели е производна форма на доизчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизчели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизчели е производна форма на доизчета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).