доизчетяло

Речник на българския език

1. доизчетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчетяло е производна форма на доизчета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизчетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизчетяло е производна форма на доизчета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).