възненавидя

Речник на българския език

възненавидя преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възненавидъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-не-на-ви-дя въз-не-на-ви-дим
2 лице въз-не-на-ви-диш въз-не-на-ви-ди-те
3 лице въз-не-на-ви-ди въз-не-на-ви-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-не-на-ви-дих въз-не-на-ви-дих-ме
2 лице въз-не-на-ви-ди въз-не-на-ви-дих-те
3 лице въз-не-на-ви-ди въз-не-на-ви-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-не-на-ви-дях въз-не-на-ви-дях-ме
2 лице въз-не-на-ви-де-ше въз-не-на-ви-дях-те
3 лице въз-не-на-ви-де-ше въз-не-на-ви-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възненавидил съм възненавидила съм възненавидило съм възненавидили сме
2 лице възненавидил си възненавидила си възненавидило си възненавидили сте
3 лице възненавидил е възненавидила е възненавидило е възненавидили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възненавидил бях възненавидила бях възненавидило бяхме възненавидили
2 лице беше възненавидил беше възненавидила беше възненавидило бяхте възненавидили
3 лице беше възненавидил беше възненавидила беше възненавидило бяха възненавидили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възненавидя ще възненавидим
2 лице ще възненавидиш ще възненавидите
3 лице ще възненавиди ще възненавидят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възненавидил ще съм възненавидила ще съм възненавидило ще сме възненавидили
2 лице ще си възненавидил ще си възненавидила ще си възненавидило ще сте възненавидили
3 лице ще е възненавидил ще е възненавидила ще е възненавидило ще са възненавидили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възненавидя щяхме да възненавидим
2 лице щеше да възненавидиш щяхте да възненавидите
3 лице щеше да възненавиди щяха да възненавидят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възненавидил щях да съм възненавидила щях да съм възненавидило щяхме да сме възненавидили
2 лице щеше да си възненавидил щеше да си възненавидила щеше да си възненавидило щяхте да сте възненавидили
3 лице щеше да е възненавидил щеше да е възненавидила щеше да е възненавидило щяха да са възненавидили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възненавидял съм възненавидяла съм възненавидяло съм възненавидели сме
2 лице възненавидял си възненавидяла си възненавидяло си възненавидели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възненавидил съм възненавидила съм възненавидило съм възненавидили сме
2 лице възненавидил си възненавидила си възненавидило си възненавидили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възненавидил била съм възненавидила било съм възненавидило били сме възненавидили
2 лице бил си възненавидил била си възненавидила било си възненавидило били сте възненавидили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възненавидя щяла съм да възненавидя щяло съм да възненавидя щели сме да възненавидим
2 лице щял си да възненавидиш щяла си да възненавидиш щяло си да възненавидиш щели сте да възненавидите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възненавидил щяла съм да съм възненавидила щяло съм да съм възненавидило щели сме да сме възненавидили
2 лице щял си да си възненавидил щяла си да си възненавидила щяло си да си възненавидило щели сте да сте възненавидили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възненавидил бих възненавидила бих възненавидило бихме възненавидили
2 лице би възненавидил би възненавидила би възненавидило бихте възненавидили
3 лице би възненавидил би възненавидила би възненавидило биха възненавидили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-не-на-ви-ди въз-не-на-ви-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-не-на-ви-ден
непълен член въз-не-на-ви-де-ния
пълен член въз-не-на-ви-де-ни-ят
женски род въз-не-на-ви-де-на
членувано въз-не-на-ви-де-на-та
среден род въз-не-на-ви-де-но
членувано въз-не-на-ви-де-но-то
множествено число въз-не-на-ви-де-ни
членувано въз-не-на-ви-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-не-на-ви-дил
непълен член въз-не-на-ви-ди-лия
пълен член въз-не-на-ви-ди-ли-ят
женски род въз-не-на-ви-ди-ла
членувано въз-не-на-ви-ди-ла-та
среден род въз-не-на-ви-ди-ло
членувано въз-не-на-ви-ди-ло-то
множествено число въз-не-на-ви-ди-ли
членувано въз-не-на-ви-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-не-на-ви-дял
женски род въз-не-на-ви-дя-ла
среден род въз-не-на-ви-дя-ло
множествено число въз-не-на-ви-де-ли