възненавидило си

Речник на българския език

1. възненавидило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възненавидило си е производна форма на възненавидя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възненавидило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възненавидило си е производна форма на възненавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).