възненавидял

Речник на българския език

1. възненавидял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възненавидял е производна форма на възненавидя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възненавидял — мин. деят. несв. прич. м. р.

възненавидял е производна форма на възненавидя (мин. деят. несв. прич. м. р.).