възненавидил

Речник на българския език

1. възненавидил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възненавидил е производна форма на възненавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възненавидил — мин. деят. св. прич. м. р.

възненавидил е производна форма на възненавидя (мин. деят. св. прич. м. р.).