възненавидяло

Речник на българския език

1. възненавидяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възненавидяло е производна форма на възненавидя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възненавидяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възненавидяло е производна форма на възненавидя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).