възненавидило

Речник на българския език

1. възненавидило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възненавидило е производна форма на възненавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възненавидило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възненавидило е производна форма на възненавидя (мин. деят. св. прич. ср. р.).