възненавидило е

Речник на българския език

1. възненавидило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възненавидило е е производна форма на възненавидя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възненавидило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възненавидило е е производна форма на възненавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).